Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Актуални положения.

ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ЗОДОВ) / Обн. ДВ. бр.60 от 5 Август 1988г., последни изменения  ДВ. бр.48 от 2 Юни 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., доп. ДВ. бр.36 от 23 Април 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 1 Август 2025г., изм. ДВ. бр.16 от 10 Февруари 2026г /.  АКТУАЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ

С последните изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ бяха въведени редица новости, разширяващи приложното поле на закона и обезпечаващи по- добрата защита на гражданите срещу незаконни действия и/ или бездействия на държавата , общините, органите на съдебната власт и Сметната палата.

Накратко, всяко физическо и юридическо лице  може да потърси обезщетение за вредите, които е претърпяло от незаконосъобразни актове,  действия, или бездействия ОТ СТРАНА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА – нейни органи  и  длъжностни лица при , или по повод изпълнение на административна дейност, включително неиздаване на документи в срок,  както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

                Всички тези искове се разглеждат по реда на Административно- процесуалния кодекс.

Предвидена и разширена в закона  е отговорността на държавата  за вреди, причинени на граждани от РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ, ПРОКУРАТУРАТА ИЛИ СЪДА. Включена е и отговорност при нарушаване на актове на  Европейския Съюз:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;

8. Установено  нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен;

9.Установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс.

Държавата отговаря  също така за вредите, причинени на граждани от съдебни актове ПО ЗАКОНА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.

                Тези искове  се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

За исковете ще се дължи проста такса / последна редакция  преди 01.01.2026г.- 10 лева за физическо лице и 25 лева за юридическо лице/.

Освен това разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително.

Важно е да се отбележи изричната  уредба, че гражданите и бизнесът могат да водят дела по ЗОДОВ за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда  и да претендират обезщетение за тях.  Преди време тази възможност беше отречена посредством Тълкувателно решение на Върховен административен съд.

Какво се случва с  ИСКОВЕТЕ ЗА ВРЕДИ, КОГАТО ТЕ СА ПРИЧИНЕНИ ОТ АКТОВЕ, ДЕЙСТВИЯ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ?  Те не са  изрично регламентирани  в ЗОДОВ. По този начин остава неизяснен въпросът по кой ред гражданите и юридическите лица ще предявяват искове срещу Народното събрание – пред общите съдилища по реда на Закона за задълженията и договорите, където държавната такса е в размер на 4% от цената на иска, или невключването на парламента сред субектите, носещи отговорност по ЗОДОВ, няма да препятства подаването на искове срещу него по реда на този закон (за което се дължи проста държавна такса).

Във връзка с ЗОДОВ се предвидиха изменения в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, касаещи съдебните производства по обжалване на наказателно постановление и на електронен фиш и беше установено, че страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Досега в ЗАНН не бе уредена отговорността за разноски на страните. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление беше отменяно, не се присъждаха разноски в полза на „нарушителя”. Така, след като наказателното постановление бъде отменено, лицата трябваше  да заведат отделен иск по ЗОДОВ за разноските и да се образува изцялo нов процес за това.

Като препратка към полето на разглеждания с настоящото закон бихме споменали, че срокът за регистрация на административните органи в Единния портал за електронно правосъдие е удължен до 1 април 2026 г., което ще повлияе на бързината на производствата по ЗОДОВ. 

За повече въпроси , свързани с приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, можете да се свържете с нас на посочената в сайта ни контактна форма.

/актуално към февруари, 2026г/